Методология

Проектни резултати

Католическото книгопечатане в България е недостатъчно проучен, но значим сегмент от културно-историческото наследство. Основните инициатори на католическата книжовна продукция са двете основни католически общности в страната: западният (латински) обред, активен в Северозападна България от XVII в., и източният (византийско-славянски) обред, възникнал през XIX в. като част от Унията с Рим. През Възраждането издаването на книги за българите католици се засилва осезаемо, но въпреки напредъка, техният брой до 1878 г. остава сравнително ограничен. Основните печатни центрове първоначално са съсредоточени около Пловдив, а по-късно и в Цариград. След Освобождението католическата книжнина се развива под влиянието на Ватикана и новите политики в свободна България, което създава условия за активен книгоиздателски процес.

Двата обреда се развиват паралелно, запазвайки своите различия в традициите, административната структура и териториалното разпределение. В исторически план, в западния обред се оформят две епархии – Софийско-Пловдивската епархия, обхващаща териториите на южна България, и Никополската епархия, отговаряща за земите на север. Основната католическа мисия, която развива дейност в обществото на западния обред преди и след Освобождението, е мисията на ордена на Капуцините. След 1878 г. католическото население от източния обред остава в границите на Османската империя (Македония и Одринска Тракия). Поради необходимостта от по-ефективно управление, се образуват две нови епархии – Македонският български апостолически викариат, под влиянието на Лазаристите, и Тракийският български апостолически викариат, под въздействието на Успенците и Възкресенците. След края на Балканската война (1913) огромна част от българското етническо население е принудена да напусне териториите на Османската империя. Изселването на българските католици, идентифициращи се с източния обред, създава предпоставки за реорганизация на епархиите, и така впоследствие, през 1926 г., с декрет от Рим се създава нова апостолическа епархия със седалище в София.

Друг особен аспект на българското униатство е дейността на католическите ордени, които намират добра среда за развитие именно сред българите от източния обред. Фрагментираното развитие на българо-католическите духовни центрове и късното присъединяване на Странджанско към територията на България (1913) създават препятствия пред библиографските издирвания и включването в депозитната система на библиотеките в страната. Въз основа на тези предпоставки се предполага, че съществуват редица издания, които не са регистрирани в справочния корпус на българската ретроспективна библиография. Хипотезата на изследването се състои в предположението, че по-голям масив от книги и архивни документи по темата на проекта могат да бъдат открити в културните институции (църкви, архиви и библиотеки), разположени в населени места с по-висока концентрация на католическо население. Понастоящем значим дял от католическото книжовно наследство на редица енории и ордени е разпръснато в различни книгохранилища. В много отношения трудно можем да се доверим на историческите свидетелства, според които на дадено място е имало библиотека или архив на конкретен орден/енория, тъй като е известно, че около 50-те години на XX век имуществото им е национализирано и разпръснато в различни места из България. Въз основа на тези обстоятелства издирването на книгите е прецизирано и насочено към католически центрове със солидни и устойчиви традиции.

Тематиката на католическите книги в България е разнообразна и научно значима. По типология те спадат основно към религиозната, нравоучителната, учебната и художествената литература, като се откриват и редица полемични публикации в защита на католическата доктрина. Значимостта на католическото книжовно наследство като научен обект се обуславя и от факта, че то не е било обект на проучване в зададения хронологичен период (1878-1944). В този смисъл изграждането на свободно достъпен дигитален ресурс с библиографска база данни и географска информационна система ще компенсира дефицита на информация и ще подкрепи бъдещи изследвания по този актуален за науката проблем. Основната цел на проекта е да се издирят и систематизират емпирични материали, които да свидетелстват за цялостната роля и история на българската католическа книга в системата на родното книгоиздаване. Настоящата база данни съдържа откритите по време на проучването издания, публикувани между 1878-1944 г., както и авторите, издателите, печатарите, които имат роля в публикуването на книгите, предназначени за българските католици. Акцент е поставен и върху географското разпределение на центровете, в които се съсредоточава издаването на католически книги в посочения хронологичен период. Крайният резултат от проекта е извеждането на нова научна информация относно католическото книгоиздаване в България и допълване на ретроспективната библиография с издания, които към момента са регистрирани единствено по библиографски източници или са останали напълно неидентифицирани.

Дигитална среда

Традиционните печатни библиографски справочници вече не отговарят на съвременните потребности на ползвателите. Тяхното използване е затруднено поради физическия им обем и сложната им структура, което води до значително време за търсене и анализ. Поради тези причини проектът е насочен към подбора на нови технологични решения, за да представи научните резултати по лесно достъпен и ефективен начин, съобразно модерните начини за потребление на информация.

Базата данни „Католическа книга 1878-1944“ предлага свободен онлайн достъп до библиографска и метрична информация, както и географска визуализация на териториалното разпределение на издателската продукция.. Събраният библиографски масив може да бъде филтриран и сортиран според специфичните нужди на изследователи и библиотечни специалисти, като описанията са съобразени с добрите практики и адаптирани по действащия в България стандарт БДС 15419-82.

Географските информационни системи (ГИС) с отворен код служи за систематизиране на научна информация в хуманитарните и социалните науки от края на XX в. насам. Посредством настоящата система може да се извърши многокомпонентен анализ на географското разпространение, тенденциите и развитието на издателските практики на католическото книгопечатане у нас. През последното десетилетие ГИС успешно се прилага в българските хуманитарни науки, доказвайки потенциала си за анализ и визуализация на издателските тенденции.

• Какъв е обемът на публикуваните българо-католически книги в даден период;
• Какви са библиометричните показатели в географски контекст;
• Кои са годините на ръст и спад в книгоиздаването;
• Къде са разположени издателските центрове в католическата общност.

1. Основна визуализация – съдържа най-подробната информация за дадената библиографска единица.
2. International Standard Book Description (ISBD) – осигурява библиографска информация, предназначена улеснение на изследователите и специалистите при цитиране и попълване на библиографски приложения и списъци.
3. Machine-readable cataloguing 21 (MARC 21) – предоставя дескрипторите на елементите на библиографския запис, съобразени с MARC 21. Тази структура е подходяща за библиотечни специалисти, които могат да изтеглят записите за обогатяване на своите колекции и каталози.

Всички резултати и библиографски записи могат свободно да се споделят, копират, принтират и изтеглят, което повишава практическата приложимост на системата.

Повече информация по темата:

Загоров, В., & Бояджиев, Д. (2013). Центрове и териториално разпределение на българското книгоиздаване (1878-1908). Приложение и възможности на географските информационни системи в областта на история на книгата. В: Библиотеки, четене, комуникации: Единадесета национална научна конференция с международно участие, Велико Търново, 16-17 ноември 2012 г. Загоров, В., & Златкова, П. (2016). Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“. Библиосфера, Достъпно на: 20 https://bibliosphere.eu/?p=3092

Angelova, G. (2024). The Bulgarian Catholic Book in the System of the Bulgarian Publishing (1878–1944). Geographic Information Systems as a Tool in Presenting and Preserving Literary Cultural Heritage. Digital Presentation and Preservation of Cultural and Scientific Heritage, 14, 259–264. https://doi.org/10.55630/dipp.2024.14.24 Black, F. A., MacDonald, B. H., & Black, J. M. W. (1998). Geographic Information Systems: A New Research Method for Book History. Book History, 1, 11–31. http://www.jstor.org/stable/30227281

Zagorov, V., & Encheva, M. (2017). Digitalization of the Repertoire of Books from the Bulgarian Revival (1801–1878). In 10th annual International Conference of Education, Research and Innovation 6-18 November, Seville, Spain (pp. 3545- 3548). https://doi.org/10.21125/iceri.2017.0961